Изложба на Антонио Василев от български домашни икони и култови предмети

„Съюзът на колекционерите в България” и „Учебният музей” на Нов български университет,  Ви канят на откриване на изложбата “Домашният култ” на 20 декември от 17.30 часа.

Изложбата представя колекцията на Антонио Василев от български домашни икони и култови предмети. Тя се осъществява по проект, финансиран от Столична програма “Култура”и Столична община. 

Проявата е и жест на подкрепа към кандидатурата на София за европейска столица на културата за 2019 г. 

Място на събитието: Експозиционна зала на Музей на НБУ

Съюзът на колекционерите в България благодари за финансовата подкрепа на проекта на г-н Антонио Василев.


 


Има нещо, колкото възрожденски красиво, толкова и духовно съдържателно, в това един човек да колекционира домашни иконостаси. Само по себе си издирването, купуването, реставрирането и съхраняването на нещо, което не носи  полза за прагматичния дух на днешния ден, е необяснимо – но сериозният, истинският колекционер не се нуждае от обяснение. Той го прави, защото не може да не го прави.

Сбирката от домашни (народни) иконостаси на Антонио Василев е изключителна с богатството и разнообразието на различни и като изпълнение, и като стилистика, и като време на създаване икони.

Домашният иконостас е далече от ритуалната тържественост на иконата в църквата. Неговата духовна съдържателност принадлежи на семейството, тя е неговият храм и на спасението, и на вярата. Дори само мисълта, с колко молитви, с колко болка и наивна вяра са заредени тези малки прозорчета към надеждата, е достатъчна да осмисли духовно и най-безразсъдната колекционерска илюзия. Пред мъждукащото кандило на иконата майката се е молела за спасението на децата, съпругата е прошепвала в молитвите си завръщането на съпруга от фронта. Напуканите ръце на орача са молели небето за спасителния дъжд… Всеки един от тези малки иконостаси на вярата всъщност е духовната история на цели фамилии, които с годините са идвали и си заминавали – останала е иконата и надеждата, че все още ни има…!

Ноември 2011 г.

Светлин Русев