Мислия

Колекционерството – лична страст и колективна кауза

Общностите се разпознават чрез истории и се сплотяват около символи. Миналото е ключов елемент от насъщно важния за Модерната епоха продукт – националната идентичност.
Отношението на една общност към културното наследство е мерило за нейната зрялост, за способността й да се конституира и възпроизвежда символично.

Културното наследство е преди всичко среда – социална, интелектуална и психологическа инфраструктура, в която се разполагат, съществуват и въздействат текстовете от миналото. Само при наличие на такава среда, те стават наистина „богатство” – нещо, с което общността се възпитава и възвисява.

***

Своя същностна роля в тези процеси имат и българските колекционери.

Истинският колекционер е пазител на духовни богатства.

Истинският колекционер съдейства за развитието на човека и брани човечеството от ослепяване.

Колекционерството е любопитство, ангажимент, страст, форма  на знание.

Колекционерството е следствие от една често неосъзнавана воля за структуриране. Валтер Бенямин настоява на тази характеристика – „Големият колекционер е изначално развълнуван от безпорядъка, от разпокъсаността, в която пребивават вещите в света.”

В най-дълбоката си същност колекционерството е потребност от общуване и споделяне. То не е свидливото загърбване на света.

Колекционерството е общност, изградена от сходни интереси и нагласи, основана на доверие.

Колекционерството е вечното предизвикателство на размяната и допълването.

Кшищоф Помиан определя четири водещи характеристики на колекцията – „автономност, безполезност, репрезентативност и визуалност”. Тези характеристики могат да бъдат преосмислени, оспорвани и допълвани, но по-важното е, че колекционерът е ключова съставна част от това, което нарекохме социална, интелектуална и психологическа инфраструктура. Именно тя е гарант за самото съществуване на културното наследство като призната и пожелана ценност.

Колекциите моделират онова специфично усещане за време, без което е невъзможно конституирането на понятието за културна ценност.

Колекциите развиват усетите за дълбочина, култивират способността да се преживее диалектиката на миналото и настоящето.

В този смисъл, колекциите не се състоят от предмети, а от живи вещи, от умни и вещаещи вещи, от вещи, озарени от аура.

Колекцията е респект, почит, дистанция.

Колекцията е принцип, ред, систематика.

Колекцията е отворена, незавършена, любопитна.

Всяка колекция си има своята история.

Всяка колекция си има свой сюжет.

Всяка колекция е отпечатък от емоции.

Всяка колекция е залог за търсене и предизвикателство към тълкуванията.

***

Българските колекционери знаят, че глупакът се хвали с наследството, а умният се старае да го управлява добре.

Българските колекционери ще продължат да партнират с българската държава и с европейските институции. Те ще продължат да се грижат за своите сбирки, да съхраняват и умножават националното богатство.

Защото именно свободните, образовани и социално грамотни    хора са истинското богатство на всяка просперираща модерна държава. Тяхната важна роля по отношение на културното наследство е учредена от вековната традиция и е потвърдена от редица европейски документи и световни практики.